Момчетата в синьо, момичетата в розово – анализ на един мит

Момчетата в синьо, момичетата в розово – днес звучи като анекдот, но на практика все още цялата индустрия го подкрепя. Производителите, естествено не са виновни, те просто следват пазара и търсенето.
В голяма степен дизайнерите са тези, които налагат своите представи за това какво трябва да носи момичето, защото то трябва да расте в обкръжение на розови предмети и аксесоари и слагат рамка – това е за момичета, това – за момчета.

Откъде идват тези стереотипи и имат ли значение за самите деца?

Познайте: момче или момиче

Почти до XX век джендър различия в дрехите на двата пола не е имало. Хлапетата до 3-годишна възраст са носили еднакви дрехи – и като кройка, и като цвят. Във вестниците по това време е имало конкурси с въпрос: „Това момче или момиче е?"
Колкото днес това на мнозина да се струва странно, на времето е било популярно и интересно развлечение. Достигайки определена възраст те започвали да носят дрехи, които са съответствали на пола - момчетата панталони и костюм, а момичетата поли.

Като най-подходящ цвят за бебета се сочи белият. Той лесно се поддържа, пере се на високи градуси, без риск от обезцветяване. Дрехите може дори да се изваряват. Бялото излиза от мода, когато индустрията предлага съвременни оцветители и различни начини за пране.

Кога се намесват психолозите

В началото на  ХХ век с появата на първите изследвания по детска психология, идва и интересът за „джендър възпитание от най-ранно детство“.
Модните списания по това време започват да популяризират детски облекла пастелни оттенъци, в това число бледо синьо и розово. Но няма съответствие между цвета и пола на детето.

В началото на века в Белгия розовото е смятано за подходящо за момчетата. В Швейцария в синьо са обличали момичетата.
През 1905 година американската преса съветва момчетата да се обличат в розово, а момичетата – в бледо синьо.
Близо двадесет години по-късно, през 1926 година списание „Vogue“ вече почва да налага точно обратната тенденция: светло синьо за момчетата – като „цвят, който отговаря повече на силния пол“, а розово – за момичетата, защото е „изящен“.

Има и мнение, че промяната е стимулирана от изкуството и, че 2 картини са оказали влияние. Те са притежание на американския железопътен магнат Хенри Хантингтън. Известно е още, че той ги откупува за музея си срещу огромна сума. Това са „Момчето в синьо“ на Томас Гейнзбъроу и „Пинки“ на сър Лорънс.

До средата на миналия век това разделение на цветовете се запазва. За новородените често се предлагат комплекти в неутрални цветове – жълто или светлозелено, тъй като част от покупките се правят през бременността, преди да се знае полът на бебето (не е имало ултразвук, който да покаже дали в майчината утроба расте момче или момиче).

Новата мода и феминизма

Модата на розовия цвят в дрехите и козметиката на 50-те години привлича и малките момичета и те предпочетат същите оттенъци. 60-те години също са под знака на родовото облекла, а дрехите на Барби, дошла на бял свят през 1959 г., също следват общата тенденция в модата.

Какво харесва детето

Много проучвания сочат, че най-важно при избора на цвят за дрехите е какво харесва самото дете. Затова, без значение полът, всеки може да избере – розово, синьо, а също така зелено, лилаво и дори черно.

Каквито и да са модните тенденции и концепции за възпитание, стремежът на родителите да облекат детето в „съответстващия“ цвят е важно на първо място за самите тях. Розово или синьо в наши дни дрехите на децата демонстрират на околните, че те се съобразяват с общоприетите норми или пък – обратното. Че имат сила да ги отрекат, да воюват с тях, за да защитят собственото си „Аз“ .

Мона Василева